Мигрантски потоци и пакетът „Интелигентни граници“ - новите функции на Европейския граничен контрол (резюме на доклад, изнесен на Международната научна конференция МИГРАЦИОННИТЕ ВЪЛНИ – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ, 11 ноември 2016 г., Благоевград)

Автор: Благовеста Николова, гл.ас.д-р, Институт за изследване на обществата и знанието – БАН

През последните няколко десетилетия процесите на глобализация и икономическа либерализация водят до промени, които по неизбежност се отразяват и на дейността по граничен контрол. Границата става силно оспорвано поле на логиката и изискванията на различни сфери – бизнес (за скоростно прекосяване на границата и намаляване на разходите), правоохраняване (минимизиране на рискове за сигурността), хуманитарна помощ и убежище (достъп, справедливо третиране), свободно време (приятен пътнически опит на туриста), престъпност (за скоростна, бивайки незаконна, акумулация на капитал). В този контекст, Европейският институционален дискурс извежда технологията като най-удачния източник на решение за примиряването на ефектите от действието на глобалните икономически сили с нуждата за повече сигурност. Т.нар. мигрантска криза заедно с трагичните събития във Франция и Белгия дадоха още един повод да се легитимира тенденцията към силно технологизиране на гранично-контролните практики, особено що се отнася до средства за наблюдение и събиране на биометрична инфромация (за „проблематичните“ потоци) и такива за ускоряване на преминаването чрез автоматизация (за т.нар. bona fide пътници). Пътят за впрягане на „неутралната“ технология в услуга на един съвсем не неутрален „триаж на идентичности“ на границата, който възпроизвежда и засилва съществуващи социално-икономически разделения, изявени през възможностите за мобилност, е отворен. Последната законотворческа изява на тази логика е приетия на 06 април 2016г. вариант на пакета „Интелигентни граници“ .
Какви последици има това за дейността по охраняване на границите и конструирането на нейния смисъл? Първо, наблюдава се промяна в интерпретацията на функционалността на границата в качеството й на обслужващ компонент в проекта за централизирана Европейска информационна архитектура за правосъдие и вътрешна сигурност. Ако досегашните бази данни (като VIS, SIS и т.н.) са били по-скоро консултиращи граничните полицаи инфoрмационни източнници, сега границата сама се превръща в информационен вход (input) на системата за сигурност. Второ, в самата дейност по граничен контрол, акцентът се измества към контролиране на „информационния“ аз – чрез риск-анализ на дигиталните профили на прекосяващите границата индивиди, отколкото върху резултата от непосредствено човешко взаимодействие. Трето, постепенното автоматизиране на процеса ще увеличава значението на дистанционното управление на потоци (граничният полицай като оператор вземащ решение пред монитора на компютър), а това на свой ред отваря пътища за легитимиране на все по-авангардни технологии за наблюдение и контрол, включително и т.нар. биометрика от второ поколение за безконтактно разпознаване на лица и алгоритми за профилиране. Както се вижда, промотирането на идеята за интелигентни граници е част от един по-мащабен процес на трансформация на смисъла на граничния контрол от охраняване на териториална физическа граница към биополитическото дисциплиниране и социално сортиране на мигриращи индивиди чрез биометрично брандиране на „желани“ и „нежелани“, „подозрителни“ и „регулярни“ и т.н. Четвърто, наблюдава се уклон към изпреварващо (preemptive) правоохраняване в резултат на силна ориентация към впрягане на нови технологии за един вид „прогнозиране на бъдещето“ с оглед на индивидуалното поведение, която на свой ред подлага на изпитание устоите на наказателното право, включително презумпцията за невинност, понятието за „заподозрян“, „вина“ и пр. Пето, зад маската на неутралността на технологията много лесно могат да се скрият опасни техники за упражняване на власт и за възпроизвеждане на значими социални дистанции през въпроса за мобилността, без да се засяга този за отговорността. Когато машината решава кой да бъде допуснат през границата, отговорността на властта (въплътена в граничния полицай като нейн представител) е замъглена. Шесто, топлите отношения между корпоративния сектор на технологиите за сигурност и отбрана, и политическото поле, което в условията на собствената си слабост се легитимира именно чрез секюритизационни стратегии, дават възможност на бизнеса да се изявява като легитимен субект в процеса на вземане на решение в една толкова чувствителна сфера като граничния контрол. А това повдига сериозни въпроси относно разпределението на ценни публични финанси. Оказва се така, че в един прелюбопитен цикъл инвестициите в технологии за менажиране на идентичности и контрол на човешки потоци, които по силата на собственото си съществуване ощетяват възможностите за справяне със социални неравенства (задават не много социални фискални приоритети), допълнително участват във възпроизвеждането на глобални такива, изразени чрез технологизиране на възможността за мобилност (достъп, отхвърляне, задържане на границата).